За книгата: 2003 г. / В книгата му, превърнала се в задължително четиво както за слависти, така и за всички, търсещи Задълбочено разбиране на „Запада” като културен феномен, известният американски историк и културолог Лари Улф показва, че няма нищо „естествено” в обичайното разделение на континента на Западна и Източна Европа. До началото на 18-ти век европейците разделят своя континент на средиземноморския север и балтийския юг и едва с настъпването на епохата на Просвещението концепцията за „Източна Европа“ се ражда под перото на философите. Използвайки широко класическия труд на Едуард Саид за ориентализма, Улф показва как многобройни пътешественици - дипломати, писатели и авантюристи - са поставили основата за снизходително любопитното отношение, с което "цивилизованият" Запад гледа (или все още гледа?) на "изостаналите" Източна Европа.